Историята на град Трявна

loading...

Трявна или още известна до 1945 г. Трвна е планински град в област Габрово, Централна Северна България. Той е административен и икономически център на община Трявна. Населението на града е приблизително 10 000 жители, което го поставя на трето място по големина в областта. Градът е прочут с архитектурно-възрожденския си вид, което го нарежда на едно от челните места за посещение на много туристи, както от страната, така и от чужбина.

През далечната 811 година на 29 юли в Тревненския проход, Върбишкия и Ришкия на Стара планина войската на хан Крум разгромява победоносно ромеите и убива император Никифор I Геник. През средата на XII век с името „Търнава“ се основава сегашното селище. През 1190 година българските царе Асен и Петър в Тревненския проход в разбиват армията на император Исак II Ангел, който имал намерението да завладее България и предприел огромен поход, като завършил пагубно за него и войската му.

 След заслужената победа е построен храмът „Св. Архангел Михаил“, които се е съхранил след доста грабежи и опожарявания, а сега е един от най-редките източноправославни черкви в Централна България. Комплексно с църквата „Св. Георги“ - изградена през 30-те години на XIX век, играе важна роля в устояване на българщината сред народа през годините на между вътрешни борби.  Преданията носят, че тук и в селата около Трявна, като Веленци, Поповци и Цареви ливади се преместват избягали от Търново клир и боляри.

Най-древните официални данни за Трявна свидетелстват от годините на Турското робство - XV/XVI век. Там четем името на селището - Трявна. През Средновековието - Трявна е проспериращ стопански и културен център. Занаятите, които са поминък на жителите на града, се развиват - иконописът, стенописът, дърворезбата, дюлгерството, тъкачеството, ковачеството и други. В Трявна е основано второто светско училище в България - през 1839 г., като преподавател тук е известният български писател и просветен деец Петко Славейков. Тук е роден й синът му - поета Пенчо Славейков. От Трявна е родом и сподвижникът на Васил Левски -  Ангел Кънчев (1850-1871 г.). Самият Дякон е посещавал града много пъти, за да организира революционната дейност срещу турските поробители.

 Трявна е едно от балканските градчета взели дейно участие в Априлското въстание. На 25-ти април 1876 г. в града пристига емисар от Панагюрище с дописка от апостолите на IV Пловдивски революционен окръг Георги Бенковски и Захари Стоянов, в която се настоява да се премине към незабавен бунт. Местните патриоти с председателя на революционния комитет зографа Цаню Захариев, за няколко дни събират чета от 50 пушки, оглавена от войводата Христо Патрев, въстаниците на 5-ти май превземат града без да има никаква съпротива. На 9-ти май четата, вече наброявала 120 души и се опълчва на башибозука от редовната армия близо до селото Нова Махала. Следствие на чудесната позиция и организацията си, тревненци отблъскват няколко пъти атаките на мюсолманите. Независимо, че те имат нужда от храна и муниции, решават да се разделят и да отстъпят. Част от тях са хванати и обезглавени, а други изпратени в Диарбекир.

През Освободителната война 1877-1878 г. жителите на Трявна дейно участват в помощ на руската армия при боевете при Шипка - Шейново, като много от тях са техни разузнавачи, водачи в планината и доставчици на продоволствие, а други се включват в Българските доброволчески чети в Руско-турската война. От началото на декември 1892 г. интернират Петко войвода до падането на Стамболов, след което на 18 май 1894 г. той се завръща във Варна. Населението на града се отнася с дълбока почит и уважение към войводата.

Много от тревненци участват активно и в петте войни за обединение на България, които се водят между 1885 и 1945 г.